Някои от молекулите и клетките в майчиното мляко активно помагат на бебетата да се предпазват от инфекции.

Докторите отдавна знаят, че бебета, които са на кърма, се заразяват от по-малко инфекции, отколктото тези, хранени с изкуствено мляко. Относително до скоро, повечето педиатри предполагаха, че кърмените бебета се справят по-добре само защото млякото, предложено директно от гърдата е без бактерии. Изкуственото мляко, което трябва да се смесва с вода и да се слага в шишета, лесно може да се замърси. Въпреки това, дори и бебета, хранени със стерилизирано изкуствено мляко страдат повече от менингит и инфекции на стомаха, ухото, дихателния апарат и пикочните канали, отколкото кърмените бебета.

Оказва се, причината е, че майчиното мляко активно помага на новородените бебета да избягват болестите по няколко начина.Такава помощ е изключително полезна през първите няколко месеца от живота им, когато имунната система на бебето често не може да даде ефективен отговор срещу чужди организми. Въпреки че не е типично за повечето индустриални култури, УНИЦЕФ и Световната Здравна Организация препоръчват кърмене “до две години и повече”. Нещо повече, имунната система на детето не достига пълната си сила до около 5-годишна възраст.

Всички бебета получават известна защита преди раждането. По време на бременността, майката предава антитела към плода през плацентата. Тези протеини циркулират в кръвта на бебето седмици до месеци след раждането, неутрализират микроби или ги маркират, за да бъдат разрушени от фагоцитите – имунните клетки, които поемат и разграждат бактерии, вируси и клетъчни остатъци. Но кърмените бебета получават допълнителна защита от антителата, другите протеини и имунни клетки в кърмата.

Веднъж поети, тези молекули и клетки помагат да се предотврати навлизането на микроорганизми в тъканите на тялото. Някои от молекулите се свързват с микробите в кухото пространство (лумена) на гастроинтестиналния тракт. По този начин те спират микробите да не се прикачат и преминат през мукозата – слоят клетки, известен като епителиум, който покрива храносмилателния тракт и други кухини на тялото. Други молекули отслабват снабдяването с определени минерали и витамини, които са нужни на вредните бактерии, за да оцелеят в стомашния тракт. Някои имунни клетки в майчиното мляко са фагоцити, които атакуват директно микробите. Друга група произвежда химични вещества, които засилват имунната система на бебето.

Антителата в кърмата

Антителата, наричани също имуноглобулини, имат пет основни форми, означени като IgG, IgA, IgM, IgD и IgE. Всички те присъстват в кърмата, но най-изобилен е IgA, особено формата, позната като секреторен IgA, който се намира в големи количества в стомаха и дихателната система на възрастните. Тези антитела са съставени от две свързани молекули IgA и така наречен секреторен компонент, който изглежда предпазва молекулите на антителата от разпадане, предизвикано от стомашните киселини и храносмилателните ензими в стомаха и червата. Бебетата, които се хранят с изкуствени млека имат по-малко средства, за да се справят с погълнати патогени, докато започнат да произвеждат свой секреторен IgA, често няколко седмици или дори месеци след раждането.

Молекулите на секреторния IgA, предавани на кърменото бебе са полезни не само заради способността им да се свързват с микроорганизмите и така да ги държат далече от тъканите на тялото. Първо, събраните антитела, предавани на бебето са специално насочени срещу патогени в заобикалящата го среда. Майката синтезира антитела когато поеме, вдиша или влезе по друг начин в контакт с болестотворен агент. Всяко едно от антителата, които тя произвежда е специфично за този агент и така то се свързва сединствен протеин, или антиген, на този агент и не се губи време да атакува неподходящи съставки. Тъй като майката прави антитела само срещу патогени от нейната заобикаляща я среда, бебето получава защитата, от която най-много се нуждае – срещу инфекциите, с които е най-вероятно да влезе в контакт през първите седмици от живота си.
Второ, приеманите от бебето антитела игнорират полезните бактерии, които обикновено се намират в стомаха. Тази флора служи да отблъсква растежа на вредни организми, като по този начин предлага още една мярка за предпазване.Изследователите още не знаят как имунната система на майката знае да прави антитела само срещу патогенните, а не срещу нормалните бактерии, но какъвто и да е процеса, той подпомага установяването на “добрите бактерии” в стомаха на бебето.

Молекулите на секреторния IgA допълнително предпазват бебето – за разлика от повечето други антитела, те отблъскват болестта без да причиняват възпаление – процес, при който различни химични вещества разрушават микробите, но е възможно и да наранят здрава тъкан. В развиващия се стомах на бебето мукозната мембрана е изключително деликатна и излишък от тези химични вещества може да предизвика значителна вреда. Интересно е, че секреторният IgA вероятно може да предпазва мукозните повърхности не само в стомаха. В много страни, особено в Средния Изток, западна Южна Америка и северна Африка, жените слагат кърма в очите на бебетата за лечение на инфекции. Не знам дали този лек е проверен научно, но има теоритични причини да се вярва, че действа. Вероятно върши работа поне понякога, защото иначе щеше да е отдавна забравено.

Изобилие от полезни молекули

Освен секреторния IgA, още няколко молекули в кърмата пречат на микробите да се прикачат към мукозните повърхности. Олигозахаридите, които са прости вериги от захари, често съдържат области, които напомнят на местата за свързване, през които бактериите получават достъп до клетките по повърхността на чревния тракт. Така тези захари могат да “пресрещат” бактерии и образуват безвредни комплекси, които бебето изхвърля. В допълнение, кърмата съдържа големи молекули, наречени муцини , които са в голямата си част протеини и въглехидрати. Те също могат да се прилепят към бактерии и вируси и да ги премахнат от тялото.

Молекулите в кърмата имат и други ценни функции. Например, всяка молекула на протеина лактоферин може да се свърже към два атома желязо. Тъй като много патогенни бактерии преживяват, благодарение на желязото, лактоферинът спира разпространението им като прави желязото недостъпно. Това е изключително ефективно при препречване на разпространението на организми, които често предизвикват сериозни заболявания при бебетата, включително и Staphylococcus aureus. Лактоферинът също разстройва процеса, при който бактериите усвояват въглехидратите, като по този начин допълнително ограничава растежа им. По подобен начин протеинът за свързване с В12, както показва и самото му название, лишава микроорганизмите от витамин В12. Факторът Bifidus в кърмата,един от най-отдавна известните агенти за устойчивост срещу болести, подпомага растежа на благотворен организъм, наречен Lactobacillus bifidus. Свободните мастни киселини в кърмата могат да нарушат мембраните на капсулираните вируси, например вируса на варицелата, който е пакети генетичен материал в протеинова обвивка. Интерферонът, намиращ се основно в коластрата - оскъдното, понякога жълтеникаво мляко, което майката произвежда през първите няколко дни след раждането, също има силна антивирусна дейност. Фибронектинът, намиращ се в големи количества в коластрата, може да направи някои фагоцити по-агресивни, така че те да погълнат микроби, дори и те да не са били маркирани от антитела. Като секреторния IgA, фибронектинът свежда до минимум възпалението, и също така помага при възстановяването на тъканите, нарушени от възпалението.

Клетъчна защита

Също както защитните молекули, имунните клетки са в изобилие в кърмата. Това са белите кръвни телца, или левкоцитите, които се борят с инфекциите, а и активират допълнителни защитни механизми. Най-значително количество от тях се намира в коластрата. Повечето клетки са неутрофили, вид фагоцити, които нормално циркулират в кръвта. Някои изследвания предполагат, че неутрофилите продължават да действат като фагоцити в стомашния тракт на бебето. Въпреки това те са по-малко агресивни от неутрофилите в кръвта и напълно изчезват от кърмата шест седмици след раждането. Така че може би имат друга функция, като, например, да предпазват гърдата от инфекция.

Следващите най-известен левкоцити в кърмата са макрофагите, които са фагоцити, като неутрофилите, и изпълняват няколко защитни функции. Макрофагите съставляват около 40 процента от всички левкоцити в коластрата. Те са много по-активни от млечните неутрофили, и проведените наскоро опити показват, че те са и много по-подвижни, отколкото техните двойници в кръвта. Освен, че са фагоцити, макрофагите в кърмата произвеждат лизозим, като по този начин увеличават количеството му в стомашно-чревния тракт на бебето. Лизозимът е ензим, който разрушава бактериите като разбива клетъчните им стени.

Освен това, макрофагите в храносмилателния тракт, могат да се обединят с лимфоцитите за действие срещу нашественици. Лимфоцитите представляват останалите 10 процента от бели кръвни телца в кърмата. Около 20 процента от тези клетки са В лимфоцити, които предизвикват антитела, останалите са Т лимфоцити, които директно убиват инфектираните клетки или изпращат химични съобщения, които мобилизират други компоненти на имунната система. Млечните лимфоцити се държат по различен начин от лимфоцитите в кръвта. Например, тези в кърмата се размножават при наличието на Escherichia coli, бактерия, която може да предизвика животозастрашаващи болести при бебетата, но са далеч по-слабо реагиращи от кръвните лимфоцити към агенти, представляващи по-малка опасност за бебетата. Млечните лимфоцити също така произвеждат няколко химични вещества, включително гама-интерферон, фактор, предпазващ миграцията и моноцитен хемотактичен фактор, който засилва отговора на имунната система на бебето.

Допълнителни ползи

Няколко изследвания показват, че определени фактори в кърмата могат да накарат имунната система на бебето да узрее по-бързо, отколкото ако то се храни изкуствено. Например, кърмените бебета произвеждат по-високи нива на антитела в отговор на ваксинации. Също така, определени хормони в кърмата (като кортизола) и по-малки протеини (включително фактора за епидермален растеж, фактора за растеж на нервите, инсулиноподобен фактор за растеж и соматомедин С) действат за затварянето на пропускливата мукозна обвивка при новородените, като по този начин възпрепятстват проникването на нежелани патогени и други потенциално вредни агенти. Изследванията при животни показват, че следродилното развитие на чревния тракт е по-бързо при животни, хранени с майчино мляко.Животни, които са получили и коластра, съдържаща най-високата концентрация на фактора за епидермален растеж, съзряват още по-бързо.

Други неизвестни съставки в кърмата стимулират собственото производство при бебето на секреторен IgA, лактоферин и лизозим. И трите молекули се откриват в по-големи количества в урината на кърмените бебета, отколкото на изкуствено хранените. Въпреки това, кърмените бебета не могат да усвояват тези молекули от кърмата в стомаха си. Явно молекулите се произвеждат в мукозата на уринарния тракт на бебетата. С други думи, изглежда, че кърменето предизвиква местен имунитет в уринарния тракт.

В подкрепа на това твърдение са скорошните клинични изследвания, които доказват, че кърмените бебета имат по-малък риск от заразяване с инфекции на уринарния тракт. В заключение, има доказателства, че неизвестен фактор в кърмата кара бебетата да произвеждат самостоятелно повече фибронектин, отколкото изкуствено хранените бебета.

Като се има предвид всичко това, кърмата е наистина впечатляваща течност, която осигурява на бебетата много повече от изхранване. Тя ги защитава от инфекции, докато те започнат сами да го правят.